Къде е кошницата с чистата храна?
Случаят с фалшивото масло повдига следните въпроси: доколко държавният контрол действително може да гарантира какво има зад етикета и има ли друг път до храна с ясен произход. Докато БАБХ отчита броя на проверките и лабораторните проби, български фермери търсят начин да скъсят веригата между производителя и потребителя.
Според председателя на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Симеон Караколев това минава през коопериране – производителите да обединят количества, преработка и продажби, така че чистата фермерска храна да не остане скъпа стока за тесен кръг хора. За Дойче Веле Караколев, който над десет години се бори за закон за кооперирането, казва, че "в България има 30 пъти по-малко сдружени фермери, отколкото средно за ЕС".
Само този процес ще скъси веригата от производител до потребител, която сега е твърде дълга и оскъпява продукцията, заявява животновъдът. Караколев дава пример с кооператива от над 400 фермери, създаден от НОКА, обединили усилия да изкупуват мляко – "с 20% над пазарната цена", за да произвеждат на ишлеме овче сирене. "Вместо продукцията ни да отиде в тази среда на високи надценки, каквато са търговските вериги, ние я реализирахме на външни пазари на цени под 6 евро/кг", заяви Симеон Караколев.
"За да има къси вериги на доставки, е необходимо държавата да подпомогне процеса – Българската банка за развитие (ББР) има инструменти, чрез които да го направи", казва животновъдът, който има надежда това да се случи при сегашното управление.
Необходимостта от коопериране идва и от драматичната промяна в българското животновъдство. Според последното преброяване на земеделските стопанства през 2020 година, броят на тези, в които се отглеждат животни и птици, е намалял със 74% спрямо 2010 – тогава те са били близо 280 хиляди. Днес животни се отглеждат в 71 693 стопанства, но средният размер на животновъдните ферми е нараснал 3.5 пъти, защото остават по-големите производители. С изключение на говедата и биволите, чийто брой расте заради общата селскостопанска политика на ЕС, намаление е отчетено при всички останали животни.
Докато малките ферми изчезват, а производството се концентрира в по-малко и по-големи стопанства, възможностите на потребителя да купува храна директно от производителя стават все по-ограничени. Именно затова според Караколев кооперирането вече не е въпрос само на икономическа ефективност, а и на достъп до храна с ясен произход.
Сигурността на храните не зависи само от четирите референтни лаборатории на Националния център по безопасност на храните. Тя зависи и от това дали държавата ще съумее да запази на пазара достатъчно малки и средни производители, които могат да печелят от качеството, а не от неговата имитация.