КРИЗАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИЛЮЗИЯ: ЗАЩО УЛИЦИТЕ НА ЕВРОПА ПЛАМНАХА И КЪДЕ Е ИСТИНАТА?

Автор: Иво Лулчев, председател на "Независимо сдружение Екогласност ".

Това, което виждаме днес по улиците на Франция, Испания, Италия, Белгия, Албания и Португалия, не са просто изолирани протести на радикални младежи. Това е тектоничен трус. Това е викът на една залязваща Европа, чиито граждани бяха превърнати в заложници на една недалновидна, догматична и откъсната от реалността политика. Като кандидат за президент на нашата родина, аз нямам право да мълча пред тази истина, защото вълната, която залива Западна Европа, утре ще удари и нашия бряг.

Истината, която брюкселският елит се опитва да скрие зад празни фрази, е проста: европейските граждани плащат сметката за чужди геополитически амбиции, докато собственият им живот тъне в мизерия.

Провалът на една недалновидна политика

Години наред Европейският съюз се управлява от чиновници, които забравиха фундаменталното правило на държавността: първият и най-висш дълг на всяко управление е сигурността и благоденствието на собствения му народ.

Вместо да инвестира в достъпни жилища, в овладяване на инфлацията, в подкрепа на младите семейства и в енергийна независимост, Брюксел се впусна в икономическо самоубийство. Резултатът е налице – непосилни наеми, заради които младите хора в Испания и Португалия нямат покрив над главата си, фалиращи бизнеси и галопиращи цени, които превърнаха средната класа в работещи бедни.

Милиарди за чужди конфликти, стотинки за европейците.

Въпросът, който всеки разумен гражданин си задава днес, гледайки пламтящите барикади, е: Къде отидоха нашите пари?

Отговорът е ясен. Докато милиони европейци буквално мизерстват, изправени пред избора дали да платят сметката за отопление или да купят храна, Европейският съюз изпраща безпрецедентни по мащаб финансови потоци и милиардни траншове за оръжия и помощ в Украйна. Тези огромни разходи, извадени директно от джоба на европейския данъкоплатец, не само изтощиха икономиките ни, но и затвориха очите на лидерите за реалната хуманитарна и социална криза у дома.

Не можеш да претендираш, че спасяваш света, когато собствената ти къща гори, а децата ти нямат бъдеще. Този огромен финансов ресурс бе откъснат от европейските социални системи, от здравеопазването и образованието, за да захрани един безкраен конфликт.

Време е за промяна на курса и защита на националния интерес

Гледката на барикадираните магазини в Милано и опожарените сгради във Франция е крайното предупреждение. Хората отказват да живеят в мизерия в името на идеологически догми. Социалният договор в Европа е счупен.

Като евлопеец , моят призив е: „Спрете безумните харчове. Върнете фокуса върху хората.“

Време е за прагматична външна политика, за спиране на икономическото източване и за реални мерки срещу бедността. Нашата държава не трябва да бъде съучастник в грешките на една провалена европейска бюрокрация. Време е да си върнем стабилността, сигурността и достойнството.